Центърът за върхови постижения УНИТе участва в заключителната конференция по проект AURA на Софийския университет
На 11 декември 2025 г. в Зала 1 на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе заключителната конференция Наука. Оценка. Въздействие., посветена на глобалните, европейските и националните тенденции в оценката на научните изследвания и развитието на отворената наука.
Събитието е финално по проект AURA на Софийския университет и се реализира с финансиране от Коалицията за напредък в оценката на научните изследвания (CoARA), в партньорство с дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката. Проектът се изпълнява под научното ръководство на доц. Милена Добрева от Университета на Стратклайд, Шотландия.
Конференцията беше открита от акад. проф. дхн Тони Спасов – заместник-ректор по научноизследователската и научна проектна дейност на СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Тодор Чобанов – заместник-министър на културата, и Янита Жеркова от дирекция „Наука“ към МОН.
Организатори на форума бяха проф. Красен Стефанов (СУ „Св. Климент Охридски“), Теодора Гандова (НПО „Линкс“) и доц. Милена Добрева (Университет на Стратклайд).
Центърът за върхови постижения УНИТе беше представен от изпълнителния директор Марин Бързаков и Павлина Димитрова.
Участниците имаха възможност да се срещнат с ключови представители на екосистемата за отворена наука в България и да се запознаят с резултатите от проект AURA, насочен към обмен на добри практики и изграждане на устойчиви мрежи за по-широко прилагане на принципите на отворената наука при оценката на научните изследвания.
Форумът обедини изследователи, ръководители на университети и научни организации, както и представители на националните институции, които обсъдиха европейските и националните политики, стандарти и практики в тази област. Специален акцент бе поставен върху човешкото измерение на научната оценка – етиката, признанието и мотивацията на изследователите, оценката на индивидуалния принос, дигиталната идентичност и възможностите за развитие на младите учени.
Разгледани бяха водещи европейски, национални и индивидуални измерения на реформата в оценката на научните изследвания, с фокус върху принципите на отворената наука и справедливата научна оценка.
С основен доклад по покана на конференцията се включи д-р Алекс Ръшфорт от Университета в Лайден, Нидерландия, лидер на проекта AGORRA към Института за изследване на науката (Research on Research Institute – RoRI), който се представи чрез видеоконферентна връзка.
Европейски перспективи в оценката на научните изследвания
Първият тематичен панел беше посветен на прехода „от политики към практики“, като бяха обсъдени модели и стандарти за отворена и справедлива оценка на научните резултати. Сред основните акценти бяха представянето на резултатите от проекта AURA, както и дискусията дали отворената наука и реформата в оценяването са временна тенденция, регулаторен натиск или реална възможност за дълбока трансформация на научната система.
Национални политики и практики
Във втория панел фокусът беше поставен върху начина, по който националните системи адаптират принципите на отворената наука и новите подходи към оценката на научните изследвания. Бяха разгледани регулаторната рамка за оценка и финансиране на научните постижения, ролята на научните агенции, университетите и академиите, както и необходимостта от измерване на въздействието и качеството отвъд количествените индикатори.
Индивидуални и институционални измерения
Третият тематичен блок постави изследователя в центъра на промяната, като акцентът беше върху етиката, признанието и мотивацията в новия модел на научна оценка. Обсъдени бяха подходи за оценка на индивидуалния принос и екипната работа, алтернативни форми за представяне на научната дейност, както и възможностите за професионално развитие на учени в началото на тяхната кариера.
В панелните дискусии участваха водещи експерти от академичната и институционалната общност, сред които доц. Милена Добрева (Университет на Стратклайд), Владимир Манолов (Лиазон офис на България в Брюксел), проф. Елиза Стефанова (НАОА), д-р Ана Лазарова (СУ „Св. Климент Охридски“), д-р Йордан Илиев (НАЦИД), доц. Калоян Харалампиев (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. Боян Жеков (национален координатор на програма „Хоризонт Европа“) и гл. ас. д-р Меги Дакова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – носител на наградата „Питагор“ 2025 за млад учен.
Модератори на дискусиите бяха проф. Ана Пройкова от Софийския университет и доц. Красимира Иванова от Института по математика и информатика – БАН.
Конференцията завърши с обобщаване на основните изводи и очертаване на бъдещи стъпки към по-отворена, етична и устойчива научна среда в България и Европа.
