Доверието в научните данни, достъпността и обществената значимост на науката, както и ролята на етиката, изкуствения интелект и гражданите в съвременните изследвания бяха сред основните теми на Второто национално докторантско училище по отворена наука 2026. Форумът събра десетки докторанти и водещи експерти от академичната общност от цялата страна в периода 12–14 юни 2026 г. в Центъра за върхови постижения УНИТе.
Събитието бе организирано от Министерството на образованието и науката, Центъра за върхови постижения УНИТе, Националния център за информация и документация, Института по математика и информатика при БАН и НПО Линкс.
В рамките на тридневната програма докторанти и млади изследователи от различни научни направления и региони на страната задълбочиха познанията си по ключови теми, свързани с отворената наука. Сред тях бяха управлението на научни данни, FAIR принципите, отвореният достъп до научни резултати, научната етика, гражданската наука, научната видимост и използването на изкуствен интелект в изследователския процес.
На фона на бързото развитие на технологиите и нарастващото влияние на изкуствения интелект върху създаването и разпространението на знание, участниците придобиха практически умения и съвременни инструменти за работа с научни данни, публикации и цифрови ресурси. Обучението също така насърчи изграждането на професионални контакти и включването в по-широки научни мрежи и общности.
Националното докторантско училище по отворена наука 2026 беше официално открито в изключително позитивна и вдъхновяваща атмосфера от проф. Сеня Терзиева-Желязкова, заместник-министър на образованието и науката, акад. проф. дхн Тони Спасов, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Мая Стоянова, декан на Факултета по математика и информатика, и проф. д-р Ана Пройкова.
Заедно с тях приветствия към участниците отправиха и партньорите по проекта – проф. д-р Петър Станчев от Института по математика и информатика при БАН, проф. д-р Красен Стефанов и проф. д-р Иван Койчев от Центъра за върхови постижения УНИТе, д-р Йордан Илиев от Националния център за информация и документация (НАЦИД) и Теодора Гандова от НПО „Линкс“. В своите обръщения те подчертаха значението на отворената наука и насърчиха младите изследователи да развиват научния си потенциал, да търсят нови възможности за професионално израстване и уверено да следват своите идеи и изследователски интереси.
Начало на обучителната програма постави д-р Йордан Илиев от НАЦИД с презентация на тема „Основи и принципи на отворената наука“.
Сред обучителите в програмата бяха и експерти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Центъра за върхови постижения УНИТе, Института по математика и информатика при БАН, както и представители на общността на Wikipedia. В рамките на обучението д-р Никола Тулечки от Института по математика и информатика при БАН представи FAIR принципите и ролята на Wikidata като инструмент за създаване на свързано, достъпно и повторно използваемо научно знание. Проф. д-р Петър Станчев, също от ИМИ–БАН, насочи вниманието към управлението на научните данни, поставяйки във фокуса един от най-актуалните въпроси пред съвременните изследователи – „Какво да правя с моите данни?“, а именно съхранението, организирането и ефективното им използване в научната работа.
Гл. ас. д-р Албена Антонова представи Европейската рамка за компетенции на учените ResearchComp и базираните на нея инструменти за самооценка, с важен акцент върху уменията за отворена наука. Тя подчерта тяхната роля при планирането на обучение и менторска подкрепа, както и възможностите за участие в инициативи за популяризиране на науката в рамките на проекта K-TRIO.
Особен интерес сред участниците предизвика лекцията на ключов гост-лектор Магдалена Шуфлита-Журавска от полския EOSC Node. В своето изложение тя представи добри практики при разработването на Планове за управление на данни и подчерта значението на FAIR и CARE принципите като основа за отговорно, прозрачно и устойчиво провеждане на научни изследвания.
Внимание беше отделено и на въпросите, свързани с авторското право и различните модели на отворен достъп до научни резултати и права и задължения на авторите, разгледани от д-р Ана Лазарова.
Доц. д-р Валентина Кънева и доц. д-р Теменужка Зафирова-Малчева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ насочиха дискусията към темите за научноизследователската етика, академичната почтеност и предизвикателствата, които поставя навлизането на изкуствения интелект в научната и образователната дейност.
Доц. Валерия Симеонова от Факултета по математика и информатика към Софийския университет представи темите за научната видимост и начините, по които научните резултати достигат до по-широка аудитория и увеличават своето въздействие. В изложението си тя разгледа ролята на препринтите, алтернативните библиометрични източници и съвременните механизми за популяризиране на научните изследвания в дигиталната ера.
Темата за гражданската наука предизвика активен интерес и дискусии сред участниците. Доц. д-р Галина Момчева от Института по математика и информатика при БАН представи възможностите за изграждане на отворени научни общности, партньорства и мрежи за сътрудничество, а Теодора Гандова от НПО „Линкс“ насочи вниманието към ролята на гражданите в научния процес и перспективите пред развитието на гражданската наука.
Значителен интерес и оживен обмен на мнения предизвика също така и лекцията на д-р Пламен Милтенов от Икономически университет – Варна, посветена на предизвикателствата и противоречията на отвореното знание в епохата на изкуствения интелект. В своето изложение той подчерта нарастващото значение на качествените данни за развитието на AI системите и открои ключовата роля на библиотеките като пазители на отвореното знание, както и на метаданните като основен инструмент за описание, откриваемост и надеждно използване на научните публикации.
Второто национално докторантско училище по отворена наука 2026 показа, че развитието на съвременната наука все по-силно се основава на откритост, свързаност и споделяне на знания. Най-значимият резултат от събитието останаха създадените професионални връзки, обменът на идеи и формирането на активна общност от млади изследователи, готови да работят съвместно за решаването на научни и обществени предизвикателства.
Националнато докторантско училище е част от дейностите на Пилотната програма за отворена наука, финансирани от Министерство на образованието и науката, осъществени от консорциум: Институт по математика и информатика при Българска академия на науките, Център за върхови постижения – УНИТе, Национален център за информация и документация и НПО Линкс.
