Резултати и перспективи от изследванията по проекта SHAPES
STEM обучението се утвърждава като една от водещите съвременни тенденции в образованието, обединяваща дисциплини от областта на природните науки, технологиите, инженерството и математиката. С разширяването на концепцията често се включват и други области, най-вече изкуствата, което води до използването на термина STEAM. В рамките на STEM обучението широко приложение намират иновативни методи, при които знанията от различни предмети се интегрират в общ учебен контекст. Този подход поставя учащите в активна роля и съдейства за развитието на редица умения като критично мислене, иновативност, умения за решаване на проблеми и ефективна комуникация.
През последните пет години STEM обучението в България отбелязва бързо развитие. В редица училища вече са изградени STEM центрове или специализирани кабинети, като се очаква през следващите няколко години такива центрове да бъдат създадени във всички общински училища. Успоредно с това се подготвят преподаватели за работа с иновативни методи и се разработват съвременни образователни ресурси.
Целта на проекта SHAPES (shapesproject.eu) е да изследва прилагането на тези методи, както в България, така и по света и да допринесе за открояването и разпространението на добрите практики в областта на STEM обучението.
Проектът стартира в края на 2023 г. и е планирано да продължи до края на 2027 г. В рамките на изпълнението му се провежда изследване сред преподавателите в България, което цели да покаже актуалното състояние на STEM обучението в страната. На базата на събраните данни ще бъдат формулирани препоръки за по-ефективно прилагане на STEM методите чрез тяхната оптимизация и персонализация.
На семинара, проведен на 12 март 2026 г. в сградата на ЦВП УНИТе, бяха представени първоначалните данни от изследванията в България. За да бъдат по-точни изводите, анкетите се разпространяват до възможно най-много респонденти. В тази връзка, събирането на разнообразни мнения е от съществено значение за формулирането на обосновани изводи и препоръки.
В рамките на научна презентация доц. д-р Елена Паунова-Хубенова от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН представи изследване по проекта SHAPES, посветено на съвременните тенденции в STEM обучението в България и възможностите за неговата оптимизация и персонализация.
Беше подчертано, че STEM обучението обединява природните науки, технологиите, инженерството и математиката, като се характеризира с интердисциплинарност, практическа насоченост и иновативни методи и развива умения като критично мислене и работа в екип и адаптивност.
Проектът SHAPES има задача да анализира съществуващите практики, да ги съпостави с международния опит и да разработи модели за оценка, оптимизация и персонализация чрез изследвания и анализ на данни. Очаква се резултатите да допринесат за повишаване на ефективността на учебния процес, разработване на иновативни стратегии и по-добро съответствие с европейските тенденции в дигитализацията на STEM обучението.
Гл. ас. д-р Йорданка Бонева представи иновативни подходи за преподаване, насочени към по-активно участие на учениците и развитие на ключови умения. Сред основните модели се открояват проектно-базираното и изследователското обучение, които поставят учениците в центъра на учебния процес и развиват критично мислене и самостоятелност, допълнени от обърнатата класна стая, при която усвояването на знания се осъществява извън клас, а учебното време се използва за практическо приложение и дискусии. Игровите методи, включително обучение чрез игри и игровизация, повишават мотивацията чрез интерактивност, но изискват внимателен баланс. Интегралният подход обединява STEM дисциплините и подпомага разбирането им в реален контекст.
Съвместното обучение развива екипна работа и комуникация, макар да поставя предизвикателства при оценяването. Тези подходи очертават прехода към по-интерактивно, практически ориентирано и адаптивно STEM образование, отговарящо на изискванията на съвременното общество.
Анкетно проучване, насочено към университетските преподаватели по STEM дисциплини в България, представиха гл. ас. д-р Явор Данков и гл. ас. д-р Едита Джамбазова. Проучването се провежда чрез онлайн анкета сред преподаватели от университети в цялата страна, включваща 27 въпроса – както затворени, така и с възможност за коментар. Целта му е да събере представителни данни за прилаганите методи на преподаване, използването на иновативни технологии и възможностите за оптимизация и персонализация на учебния процес. Анкетата е структурирана в тематични раздели, обхващащи профила на преподавателите, иновативните подходи и ефективността на обучението. Събраните данни ще бъдат анализирани в рамките на проекта SHAPES и ще послужат за разработване на модели и препоръки, насочени към подобряване на STEM обучението и ролята на цифровите технологии в българските университети.
Проф. д-р Боян Бончев от Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ представи резултатите от проведени интервюта с университетски преподаватели, насочени към анализ на състоянието и перспективите на STEM обучението.
Изследването обхваща 32 преподаватели, с преобладаващо участие от държавни висши училища, които преподават основно в бакалавърски и магистърски програми. Анализът е фокусиран върху условията за обучение, използваните методи и бъдещите насоки за развитие. Резултатите показват, че най-широко прилагани са проектно- и проблемно-базираното обучение, както и интегралният (инженерен) подход. В същото време методи като игровизацията и обучението чрез видео игри се използват значително по-ограничено. По отношение на преподавателските практики доминират традиционни форми като лекции, лабораторни упражнения и разработване на проекти и презентации, докато технологии като виртуална и добавена реалност все още намират ограничено приложение.
Сред основните предизвикателства се открояват недостигът на ресурси, недостатъчната STEM квалификация на преподавателите и липсата на оборудвани лаборатории, като около половината от тях посочват нужда от допълнително обучение. Като основни перспективи се очертават по-голяма персонализация на обучението и по-активно внедряване на цифрови технологии, включително изкуствен интелект.
Възможностите за персонализация на STEM обучението и ролята ѝ за повишаване на ефективността на учебния процес бе тема на презентацията на доц. д-р Валентина Терзиева от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.
В изложението беше подчертано, че персонализираното обучение представлява подход, ориентиран към индивидуалните потребности, интереси и стилове на учене на учащите, като ги поставя в центъра на образователния процес. Този модел насърчава по-дълбока ангажираност чрез адаптиране на съдържанието, методите и темпото на обучение спрямо конкретния обучаем. Бяха разгледани основни подходи за персонализация, включително индивидуализирано обучение, насочено към учащи със специфични потребности, диференцирано обучение чрез групиране по ниво или интереси, както и персонализирано обучение, при което обучаемите активно участват в определянето на своите цели и образователна траектория.
Особено внимание беше отделено на практическото прилагане на персонализацията чрез адаптиране на учебните ресурси, използване на различни форми на обратна връзка, включително с подкрепата на изкуствен интелект, и избор на подходящи стратегии според профила на учащите. Бяха разграничени статични, динамични и комбинирани модели на персонализация. Представени бяха експертни мнения на учители и университетски преподаватели, които показват, че персонализацията се прилага най-често при работа с групи с различно ниво на подготовка, както и при индивидуални и екипни проекти. Подчертано беше, че че персонализацията е особено ефективна при сложни задачи и в динамична учебна среда. В заключение се отбелязва, че персонализираното STEM обучение допринася за по-гъвкав и ефективен образователен процес.
В обобщение, представените резултати очертават STEM обучението като динамично развиваща се област, в която иновативните методи и персонализираният подход играят ключова роля за повишаване на ефективността на образователния процес.
Проектът SHAPES допринася за систематичното изследване и оптимизиране на тези практики, като създава основа за по-добро съответствие между образованието и изискванията на съвременното технологично общество.
Ако сте преподавател, можете да се включите в изследването по проекта SHAPES, като попълните анкетата и допринесете за развитието на STEM обучението в България.
За преподаватели в университет:
https://forms.gle/9ZyzRkNU3XeNrLaj9
За учители:
https://forms.gle/SFCa2y6qKEpc7kAk6
